Google купува още зелена енергия

Google купува още зелена енергия

Google сключи договор за придобиване на електроенергията, произведена от 240 MW вятърна ферма в Тексас, за срок от 20 години. Сделката е стъпка от обявените планове на компанията в бъдеще да използва само енергия от възобновяеми източници.

Борисов кани инвеститори в зелена енергия

Борисов кани инвеститори в зелена енергия

Българските граждани са ми по-мили от чуждите инвеститори и производителите на енергия от възобновяеми източници. Това заяви премиерът Бойко Борисов на среща с представители на над 250 компании от Американската търговска камара и посланици. 
Думите му са в отговор на критики от предприемачите, че въведната през септември м.г. такса за присъединяване на ВЕИ към електропреносната мрежа е незаконосъобразна и ощетява производителите на “зелен” ток.

Борисов обясни, че промените са били наложителни, защото по стария закон цените за изкупуване на “зелена” енергия са били “чудовищни - 780-800 лева за мегаватчас”.
 “В един момент милиарди евро се насочиха само в този сектор. Истински се уплаших, когато премиерите на две азиатски държави ми казаха, че са готови веднага да инвестират съответно по 5 и 3 млрд. евро. Тогава събрах колегите и им казах в парламента бързо сменяйте закона, защото, ако се вкарат тези милиарди, няма да имаме жито, а само соларни батерии и това ще трябва да го плащат хората в България”, каза министър-председателят. 

“Разбирам, че сте ми сърдити, но бях длъжен да взема това тежко политическо решение и да променим стария закон. Иначе оставях българите на произвола и щяхме да фалираме държавата”, обърна се той към представителите на ВЕИ сектора.
Борисов добави, че и населението е понесло удар с поскъпването на тока с 13%. “ Ако в Австрия или Германия вдигнат с 13% цената на тока, знаете ли какво ще стане?”, попита Борисов. Той обаче поел този риск с оправданието, че години наред БСП не са вдигали цената. 

Затова “плавно намалихме цените за изкупуване на зелена енергия и сега те са балансирани”. “Сега ще имате цялото съдействие на правителството. 140-160 лв. е прекрасна цена и пак имате голяма печалба. Инвестирайте, добре дошли сте”, покани премиерът предприемачите.
В отговор председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян призова дебатът за ВЕИ да “мине на професионално ниво и да бъде предсказуем”.

Труд.бг

Специален фонд ще подкрепя ВЕИ

Специален фонд ще подкрепя ВЕИ

Приходи от въглеродните емисии и добавката за "зелена енергия" да влизат във фонда, предлага ЕВН България

ЕVN България подкрепя идеята да се създаде Специален фонд за ВЕИ, чрез който да бъде насърчавано развитието на „зелена” енергия в България.

Това ще доведе до стабилизиране на веригата “инвеститори – банки – енергийни компании – крайни клиенти” чрез повече сигурност за бъдещи инвестиции в сектора и повишаване на доверието в регулаторната рамка. Съществуването на такъв фонд би могъл да осигури поносими и предвидими цени на енергията за крайните клиенти. Допълнително този фонд би позволил да се постигне съответствие между ВЕИ и СО2 политиките, съгласно европейските ангажименти на страната и намаляване на финансовия риск за енергийните компании.

 Набирането на средства за специалния фонд може да се осъществи чрез включване на част от приходите от СО2 и от „зелената” добавка, въведена през 2010 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и от други ресурси, които държавата би могла да определи в бъдеще. Така ще се изпълни и изискването на Директива 2009/29/EO, чл. 10, според което най-малко 50% от СО2 приходите трябва да се използват за развитието на зелени проекти, включително ВЕИ.

 Само за първото полугодие на изминалата година на територията на ЕVN България бяха изградени и присъединени и пуснати в експлоатация 642 нови фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 370,1 MW. Това е 3,5 пъти повече от всички ВЕИ мощности, изградени на територията на Югоизточна България за периода 2005 – 2011 г.

 През 2012 г. ЕVN България инвестира 136,4 млн. в поддържане и развитие на електроразпределителната и топлопреносната мрежа и в клиентско обслужване в Югоизточна България.

Общо инвестираните от EVN средства в енергийна инфраструктура от стъпването й на българския пазар до днес значително надхвърлят 1,1 милиард лева.

"Зелената енергия" ще се понася равномерно от дружествата

"Зелената енергия" ще се понася равномерно от дружествата

 

 Финансовата тежест от т. нар. „зелена енергия” вече ще се понася равномерно от всички електроразпределителните дружества (ЕРП), а не само от НЕК като общ доставчик, каквато бе практиката досега, заяви шефът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Той уточни, че някои от дружествата вече са изразили недоволство по проблема от някои от дружествата.

Не се очакват други резки скокове на „зелената енергия” в следващи периоди, увери ръководителят на регулатора. „Проблемът беше не, че се увеличава зелената добавка, а че тя се увеличи повече от 300% за една година и беше същественият фактор за увеличаване на крайната цена. Това нещо не трябва да го допускаме”, поясни Семерджиев.

По думите му цените на екоенергията са резултат от състоянието на ВЕИ системите у нас. „Истина е, че имаме 600 мегавата фотоволтаици, над 600 мегавата вятърна енергия, другото са малко ВЕЦ-ове и почти няма биомаса. Има централи за биомаса, които са повече на отпадъчни продукти, има една истинска инсталация за биомаса, която поиска цена 1 мегават и тя има проблеми да тръгне. 
Разликата между фотоволтаиците и вятърните паркове с биомасата е огромна, видяхте, че инвестиционния процес при фотоволтаиците е месец и половина, при биомасата продължава с години”, коментира председателят на ДКЕВР.

По отношение на предстоящия референдум за АЕЦ „Белене”, Семерджиев заяви, че докато липсва реален инвеститор, е по-добре да се изчака строителството. „Изграждането на която и да е централа, в това число и ядрена, трябва да се съобразява с реалностите на пазара. Най-важното условие за инвеститора е дали може да реализира това, което произвежда и да си върне инвестицията. Ако се намери инвеститор, който е съгласен да изгради такава централа и счита, че може да си върне инвестицията, разбира се, че трябва да се направи”, заяви Семерджиев. Той увери, че „Белене” няма да натовари енергийната система, защото няма да има дългосрочен договор за изкупуване на енергията. „Повече няма да има дългосрочни договори както в „Марица изток 1” и „Марица изток 3”, които ни натоварват в крайната цена”, каза още председателят на ДКЕВР.

Какво е "Вятърна енергия" ?

Какво е "Вятърна енергия" ?

Вятърна енергия (или енергия от вятъра) е възобновяем вид енергия и представлява кинетичната енергия на въздушните маси в атмосферата. Тя се превръща в полезна форма на енергия, най-често в електрическа или механична.

Механична енергия: вятърът е използван за задвижване на платноходи, за помпане на вода за напояване, или за задвижване на вярърни мелници.

Електрическа: с помощта на електрически генератори силата на вятъра може да се превърне в електричество.

Вятърната енергетика е бурно развиващ се отрасъл, за което свидетелства фактът, че в края на 2008 година общият капацитет на ветрогенераторите в световен мащаб е 120 гигавата. В началото на 2009 година 80 страни в света използват този вид енергия за промишлени цели.

Вятърната енергия е чиста, без вредни емисии. За сметка на това конструирането на ветрогенератори не се посреща с ентусиазъм от всички, най-вече заради някои странични ефекти върху околната среда - разливане на смазочни материали и хидравлични течности, промени в микроклимата, опасност за птиците, загрозяване на пейзажа и други.

Необходимост от нови източници на енергия

От една страна, високите темпове на добиване на полезни изкопаеми, и от друга, използването в производствените процеси само на ¼ от добитите суровини довежда през ХХ век до изчерпване или значително намаляване на запасите им в много региони на света. Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани.

През 70-те години на ХХ в. възниква енергийна криза, която е резултат от увеличената цена на нефта от Близкия изток. Преодоляването на енергийната криза е свързано с известно ограничаване на използването на нефт в развитите страни, с въвеждане в експлоатация на нефтогазовите находища в шелфа на Северно море и на други нови находища и с търсене на алтернативни източници на енергия. Причините за суровинно-енергийния проблем са количеството и качеството на природни ресурси, неравномерното им териториално разпределение, нарастването на техния добив, нерационалното им използване от човека в процеса на неговата стопанска дейност и рязкото увеличаване в броя на населението.

Екологичните проблеми са пряко свързани със суровинно-енергийния проблем. Постоянното изгаряне на суровини (на въглища в ТЕЦ-овете например) предизвиква отделянето на въглероден диоксид в атмосферата, който е от основните фактори за глобалното затопляне. Всички тези факти налагат търсенето на нови видове източници на енергия, на алтернативни решения. Едно такова решение се явява вятърната енергия, добита от механичната сила на вятъра, при която кинетичната му енергия се превръща в електрическа.

Предимства на вятърната енергия

Вятърът е практически неизчерпаем източник на енергия и не води до замърсяване и до климатични аномалии, с други думи притежава качества, с които нито един от традиционните източници за производство на електроенергия не може да се похвали. Чистите и ефективни модерни технологии дават надежда, че бъдещето може да е основано на неизчерпаеми и незамърсяващи околната среда производства. Приложенията на вятърната енергия са: за производство на електричество в така наречените "вятърни ферми", за зареждане на акумулатори, осветление на сгради, паркинги, паркове, за захранване на офис оборудване и климатични инсталации и по принцип за задоволяване на всякакъв вид енергийни нужди.

Вятърни турбини

Ветрените технологии използват енергията на въздушните маси над земната повърхност, които са резултат от движението, предизвикано от топлината на Слънцето и движението на Земята. Въздухът задвижва перките на енергийното съоръжение, монтирани на ротор в резултат на силата, която се създава от разликата в наляганията между високото налягане върху плоската повърхност на перките и ниското налягане на обратната им страна. Въртенето им води до директно производство на механична енергия, която може да се превърне в електрическа с помощта на електрогенератор. Най-общо казано, вятърната турбина е уред, който превръща вятърната кинетична енергия в електрическа. За разлика от вятърните водни помпи които са с много перки, за да имат по-голям въртящ момент, електрогенераторите са със 2 или 3 витла, като при тях целта е висока скорост на въртене. Освен с хоризонтална ос, генераторите могат да са и с вертикална. Оста е свързана посредством предавателна кутия.

Роторът се състои от хъб, три витла и система за стъпково регулиране на ъгъла на атака на всяко витло спрямо въздушния поток, като всички компоненти са разположени насрещно на вятъра. Те са със специална аеродинамична форма, за да могат да създават и използват подемната сила на въздушното течение. Механичната мощност на роторните витла се подава към генератора посредством трансмисионната система. Тя се състои от кутия с предавателен блок от зъбни колела, блокираща система, както и от спомагателни смазваща и охлаждаща системи. Предавателния блок от зъбни колела осъществява преобразуване на оборотите. Блокиращата система е разработена да “заключва” генератора, когато турбината е спряна. Въртящата система обръща корпуса (кутията) на ротора по направлението на „вятърната атака”, използвайки задвижващ и зъбен механизъм. Микропроцесорна система следи и контролира състоянието на системите на вятърния генератор. Регулиращите системи са разработени за дистанционно обслужване от станция посредством оптични влакна.

Вятърните турбини могат да бъдат използвани самостоятелно или да бъдат свързани към електрическа мрежа, или дори комбинирани с клетки за събиране на слънчева енергия. Те се монтират върху кула. В повечето случаи вятърът е толкова по-силен и постоянен и по-малко завихрен, колкото по-голяма е височината, до която достига кулата. Самостоятелните турбини обикновено се използват за изпомпване на вода или комуникации, но домакинствата и отдалечените селища намиращи се в по-ветровити зони могат да ги използват за да генерират електрическа енергия.

Генераторите варират по размери: от произвеждащи 1 kW съоръжения (подходящи за битови сгради) до огромни мултимегаватови (1 MW = 1000 kW) устройства, включени към националната електрическа мрежа.

Важно е да се отбележи, че изобретатели и конструктори на вятърни генератори фокусират работите си върху устройства, които принудително да ускоряват въздушния поток — например чрез ветрозаборници (кофузори), които ускоряват вятъра преди попадането му върху ротора на турбината. За подобни цели се ползват и фуниеобразно разширяващи се тръби (дифузори), монтирани зад роторите на турбините. Дифузорите и кофузорите могат да увеличат мощността на турбините няколко пъти в определени режими на работата ѝ. Поради големият разход на пари те се използват малко в практиката.

Вятърната енергия във водните басейни

Интересен факт е, че използването на морския вятър представлява по-широкомащабно и по-голямо предизвикателство, както и по-скъпо начинание, отколкото използване вятъра на сушата. Огромният му потенциал се дължи на отличните морски вятърни ресурси, които са по-силни и постоянни от тези на сушата. Това води до по-висока производителност.

Фермите представляват много вятърни турбини разположени на едно място. Вятърните турбини се монтират на пилони, които могат да достигнат до дълбочина от около 25–30 метра, но за истински дълбоки води, единственото възможно решение са плаващи платформи. Предвижда се тези съоръжения да бъдат сглобявани на сушата и след това да бъдат закрепвани на желаното място с помощта на бетонна котва. За съхраняването на получената енергия се предлагат няколко варианта. Единият предвижда изграждането на огромни съоръжения, подобни на батерии, които да съхраняват произведената енергия.

Спънка пред осъществяването на проекти от този род е и възражението на военните. Освен това, те създават област на “радарен хаос”, който сериозно затруднява получаването на сигнали от самолети в околността. Една вятърна турбина бива засичана от радара горе-долу на всяко шесто изпращане на сигнали, задълбочавайки ефекта на “радарния хаос”. А ако случайно няколко перки се появят една след друга, объркването става пълно.

Съществува и метод, предназначен да изкорени трудностите още в зародиш. Компютърно генериран модел на вятърна турбина би могъл да бъде използван за да се предвиди какво би било нейното радарно отражение и по този начин да се намали значително възможността тя да бъде сбъркана със самолет. Има и трети вариант — изработването на перките от специални материали, поглъщащи радарните вълни.

Вятърната енергия по света

Добивът на енергия от вятъра е извървял дълъг път от първите прототипи от преди 20 г. В проучване бе направено заключението, че количеството енергия, добивано от вятъра в световен мащаб, ще нарасне с 12% до 2020 г. В края на 2008-ма световно генерираната енергия от вятърните турбини достига 121.2 гигавата.

В Европа

Европа остава световният лидер във вятърната енергия, въпреки че се наблюдава глобализация на пазара. В ЕС има различни преки икономически и административни преференции при изкупуване на електричество, произведено от вятъра. В Германия, например, преките субсидии само за вятърна енергия през 2003 г. надхвърлят 20 милиарда евро. Дания вече добива почти 20% от електричеството си от вятърни генератори; Шлезвиг-Холщайн (най-северната провинция на Германия) – 11%; Навара (промишлената област на Северна Испания) – 20%.

В САЩ

Технологията за вятърната енергетика се развива много бързо в САЩ и осигурява чиста, сигурна и неизчерпаема енергия на потребителите в цялята страна. Днес този вид възобновяема енергия може да конкурира традиционната. В САЩ ползват данъчен кредит за електропроизводство от вятърни енергоинсталации. Според изследвания на Министерство на енергетиката на САЩ само три щата - Северна Дакота, Южна Дакота и Тексас са в състояние да задоволят електропотреблението на САЩ, използвайки енергията на вятъра.

В Африка

Проект за изграждането на най-големите в Африка мощности за производства на електричество от вятъра е започнат от французи. Етиопия e подписала договор на стойност 220 млн. евро с френската компания Vergnet.

В България

Редица качества правят вятъра, респ. добитата от него енергия незаменими: има го в изобилие; евтин е; практически неизтощим източник на енергия; не води до замърсяване и до климатични аномалии; липса на експлоатационни разходи, свързани със закупуване на горива и др. Това предполага и рационалното му изпозване в България.

Първата енергийно свързана ветротурбина към обществената електроразпределителна мрежа работи в Ахелой. Тя е част от проект за енергийно обезпечение на животновъдна ферма, който е осъществен с подкрепата на правителството на Кралство Холандия. Първият български инвеститор изгради и пусна в експлоатация ветроелектрическа централа, състояща се от една турбина с мощност 225 kW през 2003 г. През следващата 2004 г. бяха изградени десетина вятърни турбини.

В България в момента в процес на разработка са проекти за вятърни електроцентрали с обща мощност около 1 000 MW, което става благодарение на „благоприятните условия”, създадени от Закона за енергетиката. Макар и „започнала от нула” преди няколко години, вятърната енергетика бързо набира скорост и у нас. Благоприятно в тази посока се отразяват климатичните тенденции, които се наблюдават на територията на България през последните 30 години, а именно увеличаване силата на вятъра и намаляване на количеството на валежите. Това се дължи на глобалното затопляне и на прогресивното обезлесяване у нас.

Линк към статията в wikipedia

Токът от вятър и слънце поевтинява с още 30%

Токът от вятър и слънце поевтинява с още 30%

Електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници - вятър, вода и слънце, ще поевтинее с още 30%, за да се защити общественият интерес. Това съобщи министърът на икономиката Делян Добрев при подписването на договори за енергийна ефективност.

Цените на “зелената” енергия намаляха в началото на месеца с до 50%. Досега те можеха да се променят само веднъж годишно, но с изменения в Закона за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) това сега ще може да става по всяко време на годината. Министър Добрев определи поправката в закона като “изключително важна и необходима”.

“Това гарантира защитата на обществения интерес. Само по този начин ще успеем да охладим ентусиазма в този сектор, предизвикан от прекалено високите преференциални цени и високите печалби, които се получават по тези проекти”, каза министър Добрев.

Според него с новото намаление на цената на “зеления” ток ще се гарантира, че няма да има натиск за увеличение на цените на останалите стоки.

Премиерът Бойко Борисов, който присъства на подписването на договорите, не пропусна да спомене, че това се дължи на предишните управляващи. “Заварихме много тежко наследство в топлоцентралите и в зелената енергия. Огромни пари, които повишиха цената на тока. Енергийна ефективност е тази, която може да облекчи с 30% населението на година, ако съумеем да проведем това, което сега правим с държавните, общинските сгради, с уличното осветление”, каза той.

Борисов отбеляза, че “не може само да се строят нови мощности за добиване на електрическа енергия”, а е необходимо да се и спестява. Премиерът пресметна, че икономисаните 30% от мерки за енергийна ефективност се равняват на произведения ток от един и половина ядрен реактор.

“За днешния ден даваме възможност на мечтани от общини пари да бъдат влети в техните бюджети. На фона на финансовата и икономическата криза това е изключително голяма помощ. Тези пари ще допринесат за увеличаване на работни места за тези, които санират, които работят..... Много ми се иска - всички кметове, всички граждани, като чуят всичко това, да преценят, че е по-добре да се вложат пари в енергийната ефективност”, каза още Борисов.

Според него е по-добре да се дадат 100-300 милиона лева за енергийна ефективност, които ще доведат до нови работни места, отколкото да дадем 20 млрд. лева за нова атомна централа. “Всеки средно грамотен финансист ще ви каже кое е правилно”, обяви Борисов.

Как дойде зеленият ледников период

Как дойде зеленият ледников период

Спекулантите не идват от нищото. Тях ги ражда държавата

Ледниковата епоха в сектора на зелената енергия е вече факт. В края на миналата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобри предложението на Електроенергийния системен оператор до 1 юли следващата година да не се подписват нови договори за намерение за изграждане на ВЕИ.

Както се има предвид, че замразяването полуофициално е в сила от началото на миналата година, в следващите 12 месеца шанс ще получат само много малко обекти, които са успели да сключат окончателни договори до средата на тази година.

Поводът за замразяването е очевиден - в рамките на последните няколко месеца фотоволтаичните проекти избуяха. Последната официална информация е за 264.60 MW, присъеденени към електропреносната мрежа към 29 май. Междувременно обаче са завършени, чакат или вече са присъединени около 350 MW. Така България запълва целта си за соларни инсталации до 2020 г., като тази за вятърна енергия е запълнена до 2013 г. До 2020 г. трябваше да бъдат изградени максимум 1800 MW вятърни и 600 MW фотоволтаични паркове, така че 16% от брутното енергопотребление (не само на електричество) да идват от възстановяеми източници (ВЕИ).

Бързото достигане на целите обаче не е повод за радост - то означава, че се е случило на много по-висока цена. В последните четири години себестойността на фотоволтаичните панели падна 4 пъти. В следващите осем тяхната цена със сигурност ще падне още.

Причината да се стигне дотук обаче не е толкова очевидна - въпреки обвиненията срещу "зелените спекуланти" истинският виновник е държавата. Защото в крайна сметка инвеститорите във ВЕИ играят по правилата, наложени (или не спазвани) от парламента, правителството и регулатора.

Малко факти

Големите преференции наистина са дадени през 2008 г. - тогава цената за един мегаватчас беше определена на 782/718 лв. (в зависимост от мощността), а периодът за гарантирано  изкупуване беше удвоен на 25 г. През следващата година цената вече достига 823/755 лв. за мегаватчас. В закона обаче се запазваше възможността за промяна на преференциалните тарифи.

През 2008 г. сключените от НЕК предварителни договори за присъединяване на соларни и вятърни ВЕИ стигнаха 1112 MW. През следващата година те скачат на 1700 MW. Реално изградени през 2009 г. обаче са едва 340 MW ВЕИ, от които огромната част вятърни централи.

След това публичните данни изчезват...

Предполага се, че бумът на предварителните договори се случил през 2010 г., когато шеф на НЕК беше Красимир Първанов. Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обвиняваше именно него за бума на договорите, които иначе държавната компания може лесно да отказва, оправдавайки се с липса на капацитет. Първанов беше освободен от директорския пост НЕК през април 2011 г., след скандал между него и Трайков за подписването на поредния анекс с "Атомстройекспорт" за продължаване на строителството на АЕЦ "Белене".

Факт е обаче, че няма никакво законово или друго нарушение в подписаните договори за присъединяване, защото в този период официалната политика на правителството беше да се стимулират инвестициите във ВЕИ, а по закон НЕК трябваше да осигурява присъединяване на по-големите проекти, а ЕРП на по-малките.

И така, докато НЕК обявяваше в края на 2010 г., че спира да сключва нови договори, а ДКЕВР започна да повишава изискванията за лицензирането на нови обекти, в началото на следващата година предварителните договори стигнаха до близо 6 хил. мегавата.

Тогава се задейства парламентът

И започна да готви ограничения. Водеща фигура беше сегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, тогава депутат от ГЕРБ.

Промените в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ) изискваха инвеститорите да внасят гаранции за проектите си, да дадат доказателства, че са купили земята за тях, както и да предоставят копие от виза за проектиране или валиден подробен устройствен план. Премахна се и възможността инвеститорите да заявяват по-голям проект, който да изграждат на етапи, но с тарифа, определена към началния момент на строежа. Фиксирането на преференциалната цена беше изтеглено на по-късен етап - Акт 15, но в същото време беше отменено правото на ДКЕВР да променя ежегодно тарифите с плюс-минус 5%.

Дългосрочните ограничения бяха въвеждането на годишни лимити за присъединяване (в сила от 1 юли тази година).

От своя страна ДКЕВР намали рязко цените за фотоволтаиците до 485 лв. за мегаватчас.

И... се случи бум 

Според Българската фотоволтаична асоциация бурният старт на изграждането на соларни проекти започва през септември 2011 г., само няколко месеца след като са приети поправките. Оказа се, че инвеститорите са платили гаранции за ВЕИ проекти с обща мощност близо 4.3 хил. MW.

Обясненията за това за няколко.

Вместо ред и регламент промените в ЗЕВИ сигнализираха замразяване на ВЕИ сектора след година. От тази седмица вече официално не се приемат нови заявки за проекти година напред, а предварителните договори, подписвани до април-май миналата година, изтичат сега. Тези, които останат, пък ще получат график от ЕСО и мрежовите оператори, който може да се окаже след години.

На практика от август зеленият сектор започва начисто.

Това обаче накара всеки, сдобил се с разрешение, да бърза - дали да строи, дали да продава на реален инвеститор.

Промените през 2011 г. направиха соларните инсталации доста по-изгодни от вятърните. Изискването за фиксиране на цената едва на Акт 15 (т.е. когато строежът е приключил) направи трудно приложимо намирането на финансиране за вятърните проекти, които отнемат поне една година - няма как банка да отпусне кредит, след като не знае дали след 12 месеца регулаторът няма да промени тарифите под прогнозите на инвеститора. За сметка на това соларните проекти, които при добра работа могат да се изградят за два месеца, се оказаха облагодетелствани - премахването на възможността за промяна на тарифите в движение от ДКЕВР направи техните приходи изключително стабилни и предвидими.

Според Българската ветроенергийна асоциация (БВА) причината за бума е комплексна, регулаторният натиск е само част.

Всичко това съвпадна с още три процеса. Срутването на ВЕИ пазар в Европа накара всеки предприемач, дали от Испания (която миналата година оряза преференциите за слънчеви проекти) или Холандия, да поиска да дойде в България. И тъй като вятърните проекти бяха блокирани, търсенето мина основно в слънчевия сектор.

Спукването на балона на имотния пазар в България пък остави много строители с капитали и желание да намерят нова реализация - това особено важи за Югоизточна България, където много притежатели на земя изведнъж станаха зелени инвеститори.

От своя страна свръхпредлагането на компоненти поради глобалния спад на търсенето и инвестиции в свръхкапацитет в Китай свали цените на слънчевите панели над два пъти за една година.

Буквално за няколко месеца икономиката на инвестициите в соларни проекти се промени от неизгодна до много изгодна и инвеститорите реализираха част от намеренията си.

Какво се издъни 

Двете най-съществени грешки бяха липсата на по-ниски цени за големите проекти, за което от БФА между другото предупреждаваха и липсата на отсяване, така че да се реализират по-изгодните проекти - това че зелената енергия е субсидирана, все пак не означава, че тя трябва да бъде подкрепяна на всяка цена.

Първото направи възможно изграждането на огромни проекти от по 50, 60 и дори 80 MW, които запълват квотите за зелена енергия на високи изкупни цени. Само няколко от тях доведоха да няколкократния скок при фотоволтаиците. ДКЕВР пък беше лишена от възможност да коригира цените успоредно със спада на разходите за изграждане, така че да охлажда интереса на инвеститорите.

Пълна непрозрачност 

Всичко това се случва при пълна непрозрачност. На практика няма как да се се проверят сметките за ДКЕВР за това колко точно струва зелената енергия (регулаторът дори предоставя данните в pdf формат, който по-трудно се подава на обработка). Прехвърлянето на отговорността за поддържането на регистъра на зелените сертификати към Агенцията за устойчиво енергийно развитие пък създаде абсурдна ситуация - той е още по-лош и малко информативен от този на ДКЕВР. Сякаш някой умишлено с опитва да размазва данните. Това създава основателни съмнения, че умишлено се създава ситуация, в която ВЕИ проектите да бъдат нарочени за "виновни" и на техен гръб да се покрият други разходи и неефективности в системата.

За количествата изкупувана енергия в общи линии се разчита на честната дума на НЕК и ЕРП-тата. Държавната компания никога не е предоставяла разбивка на количествата зелена енергия - по вид и цена, за която впоследствие бива компенсирана от потребителите. Тази година от Българската ветроенергийна асоциация са поискали с официално писмо по закона за достъп до обществената информация ДКЕВР да предостави тези данни. От регулатора са отвърнали с абсурдния аргумент, че данните засягали трети страни и те трябвало да поискат тяхното съгласие. Тоест как се харчи обществената субсидия се оказва търговска тайна.

Ясно е, че за миналата година НЕК наистина е натрупвала загуби от изкупуването на зелената енергия - това е видно от проста съпоставка на приходите от зелената надбавка и реално изкупените количества ВЕИ енергия. Но дали тя е 120 или 150 млн. лв. едва ли някой знае - отказът да се предостави информация говори, че може и НЕК да не знае. На тази фон текущото повишение на цените и зелената надбавка (виж допълнителния текст) може и да е оправдано, а може и да не е. От БФА подозират, че НЕК може би ще получи около 70 млн. лева в повече - което ще поправи финансовото състояние на държавната компания, но ще натовари потребителите с тежести, за които ВЕИ проектите не са отговорни. А по-скоро АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и банките, в които стоят сметките на енергийното дружество.

Причината за всичко това е, че така и не беше създаден

Пазарен модел 

за зелената енергия. А за това имаше много предложения.

Опозицията миналата година настояваше проектите да се конкурират и най-изгодните да печелят. "Икономически обосновани", както се изразява бившият министър на енергетиката и депутат от БСП Румен Овчаров. Тези предложения не придобиха конкретна форма, a бившият и настоящият министър на икономиката Трайчо Трайков и Делян Добрев повтаряха, че е твърде късно за кардинална смяна на модела.

Инвеститорите обаче предлагаха доста идеи. Себастиян Ньотликс от БВА коментрира миналата година за "Капитал", че сериозните инвеститори не искат прекалено високи цени, нито прекалено наплив - първото неизбежно ще накара правителството да ореже цените (както тогава се случи в Испания), а много заявления за строежи просто задръстват администрацията с преписки и тя блокира. "Бизнесът трябва да се охлади, но не и да се убие", каза тогава той.

От Българската фотоволтаична асоциация предлагаха няколко неща. Да се създадат повече тарифни нива, така че големите проекти да получат значително по-малки преференции. Друга възможност, предлагана от БФА, беше при достигането на определени индикативни цели (каквито поне на теория има) тарифите автоматично да се понижават, както е в Германия. 

Друго предложение беше да се въведе търгуване на правото за строеж на ВЕИ. Ако през 2012 например трябва да се построят 150 MW зелени централи, правото може да се разиграва и да печели този, които предложи най-изгодни условия за присъединяване и най-ниски цени за изкупуване. Такава е системата в Холандия. Това автоматично ще изкара извън пазара спекулантите и ще понижи рязко преференциалните цени. В същото време потребителите щяха да знаят, че не всеки бизнесмен може да яхне тяхното зелено левче, а то от своя страна докарва максимална полза.

Нищо от това не се случи и най-честото обяснение е, че не може да се въвеждат правила със задна дата (при наличието на вече огромно количество предварителни и окончателни договори). Освен това предлаганите различни модели са по-сложни и изискват повече административен капацитет, какъвто страната няма. А и за голяма част от инвеститорите беше по-важно да има система, в която те по някакъв начин сключват договори (въпреки официалното им замразяване), а не се конкурират.  

Сега надеждата е, че създаденият голям капацитет за изграждане на ВЕИ няма да се разпилее и българските предприемачи ще имат възможност да приложат опита си в съседните държави, които тепърва тръгват по този път. Искаме или не искаме, след състоялия се бум на зелени проекти България стана лидер в региона. Страната и фирмите от сектора имат всички предпоставки да се възползва от това си водещо положение. Най-глупавото би било сега да се поведе битка със зелената икономика и този потенциал да изчезне.

Как се повишаваха цените

1. Ценовият скок

Последното решение на ДКЕВР е за повишение на цените с 13%. За потребителите на ЧЕЗ това означава допълнителни около 2 ст. на кВтч, като цената ще достигне 17.6 ст. на кВтч. На практика, ако сте потребявали средно месечно по 300 кВтч (53 лв.), към сметкaтa ви ще се добавят още 6 лв. Годишно - 72 лв.

2. Кой кой e в повишението?

По изчисление на Института за енергиен мениджмънт 55% от този скок идва от НЕК - държавната компания получава 120 млн. лв., с които да покрие загубите от по-големите от предвидените плащания за зелена енергия за периода 2011-2012 г.; 140 млн. лв. от разходите по дългосрочните договори на дружеството с частните TEЦ "AES Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3" се извеждат в нова надбавка "невъзстановяеми разходи"; 70 млн. лв. пък се добавят заради по-високите цени на електричеството от електропроизводствения микс на НЕК.
31% от скока са предизвикани от новоприсъединяващите се зелени обекти (за 2012-2013 г.), основно фотоволтаици. По 7% процента добавят по-високите цени за електроенергията за ТЕЦ и другите централи извън микса на НЕК ( "Марица 3", Бобов дол и Варна)
Върху цялата тази сума домакинствата ще трябва да добавят и 40 млн. лв. за ДДС.

3. С колко субсидираме зеления ток?

Общата тежест на зелените проекти в настоящето увеличение е 51%, като се прибавят и неразплатените разходи на НЕК за миналия ценови период. Така надбавката за тях скочи на 0.01110 лв. от 0.00371 за всеки киловатчас, който потребявате. При консумация от 300 кВтч на месец всяко домакинство дава по 3.33 лева за чисто електричество. Общата сума за периода 2012-2013 г. възлиза на 346 млн. лева.

4. А колко струва слънчевият бум?

В последните три месеца са присъединени около 300 MW нови фотосоларни централи. Заради това ДКЕВР увеличи предвидената надбавката от 0.00896 лв. за кВтч на 0.01110, т.е. с още 23%. Нагледно, ако с вашите 300 киловатчаса потребление преди щяхте да субсидирате зеления ток с 2.69 лв., сега ще плащате 3.33. На макрониво това са допълнителни близо 90 млн. лв. Ако всички те се бяха присъединили към по-евтината тарифа след 1 юли, субсидията щеше да бъде двойно по-малкоТъй като в последния момент на доста проекти им е било отказано присъединяване, те ще се включат след 1 юли на по-ниска тарифа. Така че по-горните прогнози на ДКЕВР може да се окажат леко пресилени и потребителите ще трябва да плащат с няколко стотинки повече в сметките си, тъй като цените вече са фиксирани.

5. А каква е субсидията на парното?

Официално с 0.00383 лв. за кВтч. Т.е., ако се върнем на сметката ни от 300 кВтч, всяко домакинство, независимо дали има централна топлофикация или не, дава по 1.15 лв. на месец, с които се поддържат по-ниски сметки парно. Пълната цена, на която "Топлофикация - София" продава електроенергията си, е 316 лв. От тях обаче само 110 лв. се водят надбавка. Надбавките за зелена енергия обаче се смятат като горница над 70% от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година - близо 89.24 лв. за мВтч. Ако се приложи тази логика, горницата на софийското парно е цели 227 лв. за мВтч, което е доста над добавката за фотоволтаичните централи - 150 лв. за мВтч. Тогава кафявата надбавка би трябвало да бъде около 0.0960 лв. кВтч, т.е. почти колкото зелената. Което не учудващо, тъй като "Топлофикация - София" е произвела през 2011 г. 1 056 000 мВтч електроенергия, малко повече от всички слънчеви и вятърни централи за миналата година.

6. А пък мръсните централи?

Част от тецовете, които трябваше да бъдат затворени поради това, че не изпълняват екологичните норми, също са рекордьори. "Брикел" продава на цена от 120 лв. за мВтч, количество, което за 2011-2012 г. ще е близко до това на вятърните централи. ТЕЦ "Бобов дол" и "Марица 3" получиха допълнително 21 лв. и 18.19 лв. за мВтч, за да покрият плащанията по квотите си за изпускане на въглероден двуокис. Поради тази причина към вашите сметка се добавят по 18 ст. (част от онези 6 лв. от въпрос №1).

Министерството на околната среда е отменило издадените екоразрешителни на два от парковете край Шабла

Проекти на вятъра

Министерството на околната среда е отменило издадените екоразрешителни на два от парковете край Шабла

Два от най-големите вятърни паркове, които трябваше да бъдат изградени край Шабла с китайски инвестиции, няма да бъдат реализирани. Единият от проектите е "Генерал Тошево", който предвиждаше да бъдат изградени 150 ветрогенератора, а вторият е за изграждането на част от ветропарк "Смин", която се състои от 95 вятърни перки. Общата инсталирана мощност на двата парка щеше да достигне почти 500 мегавата, което е половината от мощността на единия работещ блок на АЕЦ "Козлодуй". Това са инвестиции за 700 млн. евро, ако се има предвид, че един мегават вятърна мощност струва 1.4 млн. евро.

Взети разрешителни

Причината проектите да бъдат прекратени е решение на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. С него се отменя дадената положителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) от Регионалната инспекция по околна среда и води – Варна, без която парковете няма как да бъдат реализирани, заявиха за "Капитал Daily" от министерството. Отмяната дойде, след като от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и "Зелени Балкани" обжалваха решението на РИСОВ – Варна, за издадения ОВОС. Според организациите двата ветропарка попадат в една от най-интензивните части на миграционния път Via Pontica, както и в опасна близост до защитена зона от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". Някои от ветрогенераторите пък са щели да бъдат разположени само на няколко стотин метра от границата на защитена зона "Дуранкулашко езеро", която е природен обект от европейско и световно значение. През зимата там се концентрират десетки хиляди патици и гъски, сред които и световно застрашената червеногуша гъска.

ОВОС въпреки всичко

Според МОСВ решенията, с които регионалната екоинспекция във Варна е одобрила изграждането на ветропарковете, са взети на базата на погрешно представена и интерпретирана информация. Освен това министерството е констатирало, че оценките за съвместимост не отговарят на нормативните изисквания и на изискванията на ЕС. Жители от община Шабла също са организирали подписка срещу изграждането на ветропарка "Смин". Против него се обявиха и експерти от две от най-големите и уважавани в света природозащитни организации – Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Световният тръст за водолюбиви птици и влажни зони (WWT). Българска академия на науките (БАН) също е представила негативно становище, според което единият от проектите застрашава популацията на 6 световно застрашени вида птици. Въпреки това и двата проекта получават решение за предварително изпълнение по ОВОС в началото на март 2012 г. Интересно е, че според публикации в пресата още преди издаването на ОВОС двата проекта са имали сключени предварителни договори за присъединяване към мрежата с НЕК. По закон обаче това може да стане едва след като те получат въпросния ОВОС.

Инвеститорите

"Капитал" вече писа, че и двата проекта, които ще бъдат спрени, са на фирма "Уинд енерджи 3000" и консорциум "Уинд енерджи". В тях основен дял има CIB Holding, в чийто съвет на директорите влиза председателят на българско-китайската търговска камара Виктор Азманов. Част от другите собственици са фирми на дъщерите на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров – Любов и Елена Лазарови, които всъщност са в основата на проектите. Основният инвеститор пък е "КСЕМК България груп", финансирана от Китайската банка за развитие. Преди време Виктор Азманов коментира пред "Капитал Daily", че когато двата проекта са били купени от CIB Holding, те са били проверени за достоверността на получените разрешителни и съответните консултанти носят отговорност за тази информация. Разрешенията по ОВОС обаче реално са получени, след като CIB Holding и "КСЕМК България груп" вече участват в проекта.

Решението на Нона Караджова да отмени положителната екооценка на двата ветропарка идва, след като в края на юни ЕК заплаши България с дело за това, че не е провела оценка на възможните въздействия на ветроенергийни и други проекти в защитените зони в района на нос Калиакра. Освен това проект на фирма "Инос 1" и японската "Мицубиши" попада изцяло в обхвата на защитена зона "Натура 2000".

Вятърът вече не е вятър работа

Вятърът вече не е вятър работа

Токът, добит от вятъра, междувременно е по-евтин от атомния, а и от добития чрез фосилни енергоизточници като газ или въглища. Ветрогенераторните инсталации са популярни вече в много страни, включително и в България.

Според преценка на Европейската банка за възстановяване и развитие, България е една от най-подходящите страни за развитието на вятърната енергия. Като член на Европейския съюз България има и задължителна минимална цел за производство на възобновяема енергия. Програмата на ЕС за енергията и климата изисква до 2020 година България да задоволява 16% от своите енергийни нужди (електроенергия, транспорт и отопление) чрез възобновяеми енергийни източници. Въпросът е това да стане по възможно най-ефективния, чист и преди всичко евтин начин. А в полза на вятърната енергия говорят редица аргументи.

Европа е водеща сила

Засега едва 3% от енергията в света се добива от вятър. Скоро обаче по този начин ще се произвежда повече електричество, отколкото от атомни електроцентрали. Само през 2011 г. в сектора са инвестирани 50 млрд. евро. Вятърната енергия изживява истински бум. Испания и Дания например покриват днес 20 на сто от енергийните си потребности именно от вятърни генератори, Германия - 10 процента, които до 2020 г. се очаква да станат 25.

По данни на Световната асоциация за вятърна енергия (WWEA) само през 2011 г. са били инсталирани 40 гигавата мощности за производство на електричество от вятър. С това съществуващите инсталации в света достигат обща мощност от 237 гигавата, което отговаря на капацитета на 280 ядрени реактора. За сравнение - в момента в света работят 380 ядрени реактора, но броят им постоянно намалява.

Точно обратната тенденция върви при инсталациите за производство на електроенергия от вятър - мрежата бързо се разширява. Всяка година броят на инсталираните мощности нараства с 20 процента, като прогнозата на WWEA е, че до 2020 г. те ще имат капацитет от над 1 000 гигавата. С най-голяма скорост в тази област се движи Китай, който междувременно изпревари САЩ и Германия по количество произведена вятърна енергия. Ако обаче вземем производството на глава от населението, то на първите 3 места в света са Дания, Испания и Германия. В Китай на вятърната енергия се падат 3 процента от общото производство на ток.

Производителите искат сигурност

Вярно е, че производството на електричество от вятъра е природосъобразно. Но истинската причина за бума в сектора е ниската цена - между 5 и 9 евроцента за 1 киловатчас ток. За сравнение: 2 пъти по-скъп е токът от въглища, да не говорим за замърсяването, което това производство причинява.

По оценката на много експерти, въпреки бурното си развитие секторът се нуждае от политическа подкрепа. Най-вече законодателят трябва да помисли за въвеждането на гарантирани минимални изкупни цени, което ще стимулира банковото кредитиране. А финансовите инструменти са изключително важни, тъй като за разлика от съоръженията, работещи с минерални ресурси, ветрогенераторните паркове изискват инвестиции основно при изграждането им. Както е известно, в по-изостаналите икономически райони на света финансирането е основен проблем. Така например в много африкански страни вятърните технологии са или изцяло неизвестни, или в начална фаза на приложение.

Държавата ударно започна сваляне цените на ток от ВЕИ

Държавата ударно започна сваляне цените на ток от ВЕИ

ДКЕВР смята, че законодателството може да се промени така, че да бъде намалена цената на електроенергията, изкупувана от фотоволтаичните електроцентрали, които са били вкарани в експлоатация до 1 юли тази година.

Това заяви председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев по време на обществено обсъждане, провело се в централата на ДКЕВР, във връзка с доклад, предлагащ корекция в цените на електроенергията от възобновяеми енергийни източници.

Припомняме, поскъпването на електроенергията от 1 юли беше аргументирано в основната си част с това, че трябва да се плаща висока цена за изкупуване на енергията, произведена от фотоволтаични централи.

До средата на тази година един мегават час, произведен от възобновяеми енергийни източници се изкупуваше на ценаоколо 30 пъти по-висока от тази, на която се изкупуваше електроенергията, произведена от АЕЦ Козлодуй, както и от други източници, работещи с конвенционални горива.

Според Ангел Семерджиев законово тези цени могат да бъдат регулирани чрез въвеждане на допълнителен данък на фотоволтаичните електроцентрали или с въвеждането надопълнителни такси.

Електроенергията, която произвеждат фотоволтаичните електроцентрали, пуснати в експлоатация до 31 юли, ще бъдеадминистративно и законово регулирана наново, въпреки сключените договори, в които са фиксирали по-високи цени.

ДКЕВР за първи път използва новите си правомощия за регулиране на цените за изкупуване на електроенергия повече от веднъж годишно, след като бе променен Законът за енергетиката.

Само един месец, след като Комисията драстично намали цената за изкупуване на електроенергията от ВЕИ с около 40%, тя в свой доклад предлага ново намаление на изкупната цена между 25% и 37%.

Тя се аргументира с това, че разходите, необходими за построяване на такива централи рязко са намалели, което от своя страна води до по-малък срок за откупуване на инвестицията.
Работната група, съставила доклада, се е позовала на доклад, изготвен от немска компания.

Представители на фотоволтаичния сектор остро възнегодуваха срещу използването на този доклад, защото той „е изготвен от фирма спецслужители, която до този момент не е изготвила и 3 инвестиционни проекта".

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газов изрази почудата си как само за 3 седмици, след като цените на електроенергията от фотоволтаици беше намалена с 40%, цените на компонентите са паднали толкова драстично, че да бъде извършено и предстоящото намаление.

Според Газов развитието на фотоволтаични електроцентрали оттук нататък ще бъде блокирано заради ниската изкупна цена на електроенергията, произвеждана от тях. Това ще доведе до ситуация, която страната няма да може да изпълни поетите ангажименти за производство на електроенергия от възобновяеми електрически източници.

От своя страна председателят на ДКЕВР заяви, че в моментаБългария изпреварва плана за въвеждане на ВЕИ в енергийната система на страната и че няма опасност от санкции от страна на ЕС.