Показват се публикациите с етикет Зелена енергия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Зелена енергия. Показване на всички публикации

Готова е най-голямата инсталация за производство на приливна енергия в Европа

Готова е най-голямата инсталация за производство на приливна енергия в Европа 

Разрешение за работа от шотландското правителство е получила най-голямата инсталация за производство на електрическа енергия от морските вълни.

Съоръжението трябва да бъде изградено в пролива Пентланд, разделящ Северна Шотландия от Оркнейските острови.

Google купува още зелена енергия

Google купува още зелена енергия


Google сключи договор за придобиване на електроенергията, произведена от 240 MW вятърна ферма в Тексас, за срок от 20 години. Сделката е стъпка от обявените планове на компанията в бъдеще да използва само енергия от възобновяеми източници.

Стартира експлоатацията на ВЕЦ Козлодуй

Стартира експлоатацията на ВЕЦ Козлодуй


От 16 септември т. г. водноелектрическата централа Козлодуй бе включена в паралел с енергийната система на България, съобщават от АЕЦ Козлодуй. Това се случи точно в 11.45 ч.

Борисов кани инвеститори в зелена енергия

Борисов кани инвеститори в зелена енергия


Българските граждани са ми по-мили от чуждите инвеститори и производителите на енергия от възобновяеми източници. Това заяви премиерът Бойко Борисов на среща с представители на над 250 компании от Американската търговска камара и посланици. 
Думите му са в отговор на критики от предприемачите, че въведната през септември м.г. такса за присъединяване на ВЕИ към електропреносната мрежа е незаконосъобразна и ощетява производителите на “зелен” ток.

Борисов обясни, че промените са били наложителни, защото по стария закон цените за изкупуване на “зелена” енергия са били “чудовищни - 780-800 лева за мегаватчас”.
 “В един момент милиарди евро се насочиха само в този сектор. Истински се уплаших, когато премиерите на две азиатски държави ми казаха, че са готови веднага да инвестират съответно по 5 и 3 млрд. евро. Тогава събрах колегите и им казах в парламента бързо сменяйте закона, защото, ако се вкарат тези милиарди, няма да имаме жито, а само соларни батерии и това ще трябва да го плащат хората в България”, каза министър-председателят. 
“Разбирам, че сте ми сърдити, но бях длъжен да взема това тежко политическо решение и да променим стария закон. Иначе оставях българите на произвола и щяхме да фалираме държавата”, обърна се той към представителите на ВЕИ сектора.
Борисов добави, че и населението е понесло удар с поскъпването на тока с 13%. “ Ако в Австрия или Германия вдигнат с 13% цената на тока, знаете ли какво ще стане?”, попита Борисов. Той обаче поел този риск с оправданието, че години наред БСП не са вдигали цената. 
Затова “плавно намалихме цените за изкупуване на зелена енергия и сега те са балансирани”. “Сега ще имате цялото съдействие на правителството. 140-160 лв. е прекрасна цена и пак имате голяма печалба. Инвестирайте, добре дошли сте”, покани премиерът предприемачите.
В отговор председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян призова дебатът за ВЕИ да “мине на професионално ниво и да бъде предсказуем”.



Нискоенергийните сгради в ЕС — двигател за растеж в строителния сектор

Нискоенергийните сгради в ЕС — двигател за растеж в строителния сектор

Сградите с ниско потребление на енергия имат голям потенциал за намаляване на емисиите на CO2 и на енергийните разходи, но тяхната пазарна реализация все още е ограничена, въпреки икономическите и екологичните предимства, които те предлагат. Повече от 10% от работните места в ЕС са в строителството. Затова Европейската комисия предложи стратегия за утвърждаване на строителния сектор като движеща сила за създаването на работни места и за устойчив растеж в икономиката като цяло.
Сред основните моменти в стратегията е създаването на благоприятен инвестиционен климат, по-специално при дейностите по санирането и поддръжката на сгради. Това включва например стимули за усвояването на пакета от заеми на стойност до 120 млрд. евро, които се предоставят от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като част от приетия през юни Пакт за растеж и работни места. Наред с това стратегията включва насърчаване на иновациите и подобряване на квалификацията на работниците чрез благоприятни условия за тяхната мобилност. Също така се предвижда по-ефективно използване на ресурсите чрез насърчаване на взаимното признаване на устойчивите строителни системи в ЕС. Посочва се и нуждата строителните дружества да разполагат с универсалните проектантски стандарти, за да се улесни работата им в други държави членки. Сред целите, заложени в стратегията, е и подобряване на позициите на европейските строителни дружества на световния пазар с оглед постигането на по-добри резултати и въвеждането на устойчиви стандарти в държавите извън Европейския съюз.
Антонио Таяни, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството, заяви: „При сегашната тежка икономическа и социална криза сградите с ниско потребление на енергия представляват сигурни и перспективни инвестиции както за обществото, така и за частните инвеститори. Ситуацията, в която се намираме, следва да се разглежда от строителния сектор като възможност за иновации и за привличане на нови таланти. Модерните технологии имат значителен потенциал не само при строителството на нови жилища, но и при санирането на милиони съществуващи сгради, за да се подобри значително тяхната енергийна ефективност в унисон с целите, заложени в стратегията „Европа 2020“. Нека не пропускаме тази възможност. Строителният сектор може да се превърне в двигател за устойчив растеж.“
Защо е нужна стратегия в строителството?
  • между януари 2008 г. и април 2012 г. финансовата и икономическа криза доведе до 17% спад в строителството на сгради и съоръжения в 27-те държави — членки не ЕС;
  • крахът на пазара на недвижимите имоти допринесе за застоя в отрасъла и нарастването на безработицата;
  • свиването на кредитните пазари и забавените плащания оказаха допълнителен натиск върху платежоспособността на строителните предприятия;
  • отрасълът изпитва непрекъснат недостиг на квалифицирана работна ръка;
  • въвеждането на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, както е предвидено в преработената Директива относно енергийните характеристики на сградите, ще бъде голямо предизвикателство пред строителния сектор;
  • бавен е напредъкът в усилията за подобряване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници, по-специално при санирането на съществуващи сгради;
  • ситуацията на международните пазари е от решаващо значение за предприятията в строителството в ЕС; трудности създават и условията за конкуренция в други държави, в които социалните и екологичните изисквания не са толкова строги. Предприятията, които не са от ЕС, могат да се възползват и от държавни помощи, каквито практики има например Китай, което ограничава достъпа на предприятията от ЕС до тези пазари.
Предстои
Ще бъде организиран форум на високо равнище с представители на държавите членки и на строителния сектор, който ще следи изпълнението на стратегията и ще отправя препоръки във връзка с необходими корекции или нови инициативи. Успоредно с това в тематични и други видове групи ще се обсъждат различни подходи за осъществяване на конкретни инициативи, ще се оценява възможният ефект от действия по конкретни инициативи на национално и отраслово ниво и ще се търсят възможности за взаимодействие.

"Зелената енергия" ще се понася равномерно от дружествата

"Зелената енергия" ще се понася равномерно от дружествата

"Зелената енергия" ще се понася равномерно от дружествата 
 Финансовата тежест от т. нар. „зелена енергия” вече ще се понася равномерно от всички електроразпределителните дружества (ЕРП), а не само от НЕК като общ доставчик, каквато бе практиката досега, заяви шефът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Той уточни, че някои от дружествата вече са изразили недоволство по проблема от някои от дружествата.

Не се очакват други резки скокове на „зелената енергия” в следващи периоди, увери ръководителят на регулатора. „Проблемът беше не, че се увеличава зелената добавка, а че тя се увеличи повече от 300% за една година и беше същественият фактор за увеличаване на крайната цена. Това нещо не трябва да го допускаме”, поясни Семерджиев.

По думите му цените на екоенергията са резултат от състоянието на ВЕИ системите у нас. „Истина е, че имаме 600 мегавата фотоволтаици, над 600 мегавата вятърна енергия, другото са малко ВЕЦ-ове и почти няма биомаса. Има централи за биомаса, които са повече на отпадъчни продукти, има една истинска инсталация за биомаса, която поиска цена 1 мегават и тя има проблеми да тръгне. 
Разликата между фотоволтаиците и вятърните паркове с биомасата е огромна, видяхте, че инвестиционния процес при фотоволтаиците е месец и половина, при биомасата продължава с години”, коментира председателят на ДКЕВР.

По отношение на предстоящия референдум за АЕЦ „Белене”, Семерджиев заяви, че докато липсва реален инвеститор, е по-добре да се изчака строителството. „Изграждането на която и да е централа, в това число и ядрена, трябва да се съобразява с реалностите на пазара. Най-важното условие за инвеститора е дали може да реализира това, което произвежда и да си върне инвестицията. Ако се намери инвеститор, който е съгласен да изгради такава централа и счита, че може да си върне инвестицията, разбира се, че трябва да се направи”, заяви Семерджиев. Той увери, че „Белене” няма да натовари енергийната система, защото няма да има дългосрочен договор за изкупуване на енергията. „Повече няма да има дългосрочни договори както в „Марица изток 1” и „Марица изток 3”, които ни натоварват в крайната цена”, каза още председателят на ДКЕВР.

Токът от вятър и слънце поевтинява с още 30%


Токът от вятър и слънце поевтинява с още 30%

Електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници - вятър, вода и слънце, ще поевтинее с още 30%, за да се защити общественият интерес. Това съобщи министърът на икономиката Делян Добрев при подписването на договори за енергийна ефективност.

Цените на “зелената” енергия намаляха в началото на месеца с до 50%. Досега те можеха да се променят само веднъж годишно, но с изменения в Закона за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) това сега ще може да става по всяко време на годината. Министър Добрев определи поправката в закона като “изключително важна и необходима”.

“Това гарантира защитата на обществения интерес. Само по този начин ще успеем да охладим ентусиазма в този сектор, предизвикан от прекалено високите преференциални цени и високите печалби, които се получават по тези проекти”, каза министър Добрев.

Според него с новото намаление на цената на “зеления” ток ще се гарантира, че няма да има натиск за увеличение на цените на останалите стоки.

Премиерът Бойко Борисов, който присъства на подписването на договорите, не пропусна да спомене, че това се дължи на предишните управляващи. “Заварихме много тежко наследство в топлоцентралите и в зелената енергия. Огромни пари, които повишиха цената на тока. Енергийна ефективност е тази, която може да облекчи с 30% населението на година, ако съумеем да проведем това, което сега правим с държавните, общинските сгради, с уличното осветление”, каза той.

Борисов отбеляза, че “не може само да се строят нови мощности за добиване на електрическа енергия”, а е необходимо да се и спестява. Премиерът пресметна, че икономисаните 30% от мерки за енергийна ефективност се равняват на произведения ток от един и половина ядрен реактор.

“За днешния ден даваме възможност на мечтани от общини пари да бъдат влети в техните бюджети. На фона на финансовата и икономическата криза това е изключително голяма помощ. Тези пари ще допринесат за увеличаване на работни места за тези, които санират, които работят..... Много ми се иска - всички кметове, всички граждани, като чуят всичко това, да преценят, че е по-добре да се вложат пари в енергийната ефективност”, каза още Борисов.

Според него е по-добре да се дадат 100-300 милиона лева за енергийна ефективност, които ще доведат до нови работни места, отколкото да дадем 20 млрд. лева за нова атомна централа. “Всеки средно грамотен финансист ще ви каже кое е правилно”, обяви Борисов.

Нови спирачки за слънчевите покриви

Нови спирачки за слънчевите покриви

Енергийният регулатор поиска ново намаление на тарифите

Инвестицията в изграждането на фотоволтачини панели на покриви и фасади ще стане напълно неатрактивна за обикновените граждани

По-малко от месец след като енергийният регулатор обяви драстичното намаление на цените на възобновяемата енергия и най-вече на тази, произвеждана от фотоволтаични централи, тарифите на последните отново може да бъдат променени в посока надолу. Това сочи доклад, публикуван на сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), който ще бъде подложен на обществено обсъждане тази сряда.

Най-засегнати от предложените цени, които бяха публикувани на сайта на ДКЕВР, са покривните инсталации до 30 и до 200 киловата, които ще бъдат намалени съответно с 28% и 39% спрямо цените от юли. Създава се и нова ценова категория за фотоволтаици на покрива до 5 киловата, чиято цена ще бъде 381 лв. за мегаватчас, което също е намаление спрямо цената от 400 лв., която централите до 30 киловата щяха да взимат с определените цени от юли.

Така възможността физически лица да произвеждат самостоятелно ток ще стане напълно неатрактивна с новите цени, коментираха експерти. Регулаторът имаше желание да намали преференциалните тарифи за покривните инсталации с близо 50% още при първоначалните си разчети в началото на юни, но в крайна сметка се отказа от намеренията си и вдигна с малко цените. Сега обаче този "бонус" отново ще бъде отнет, ако ДКЕВР осъществи намеренията си. Освен покривните инсталации сериозно намаление има и при останалите фотоволтаици, чиято цена според разчетите на ДКЕВР също трябва да падне с около 28%.

Причините 
Според публикувания доклад на ДКЕВР причината за новото и изненадващо понижение е промяната на инвестиционните разходи за изграждането на фотоволтачини системи. Досега цените на възобновяемата електроенергия се определяха само веднъж годишно от 1 юли. В края на май обаче, точно преди поправките в Закона за възобновяемите енергийни източници да влязат за окончателно гласуване в парламента, по искане на ДКЕВР беше внесено предложението цените на ВЕИ мощностите да могат да се изменят при промяна на инвестиционните разходи с над 10%.

Интересно е, че самата комисия се възползва от тази вратичка само три седмици след като новите цени влязоха в сила. В доклада на регулатора е записано, че анализ на пазара на фотоволтаични модули показва, че разходите за инсталирана мощност от един ват са в размер на 0.5–0.7 евро. В тези разчети обаче не е посочено какво е намалението в рамките на последните две седмици, на което комисията се позовава.

От Българската фотоволтаична асоциация коментираха, че цените са били такива още когато комисията е пресмятала намалението, което влезе в сила от юли. Според Никола Газдов, който е председател на асоциацията, няма логика някои от цените да падат с повече от други, при положение че разходите за слънчеви панели са еднакви независимо от това дали се инсталират на покрива или на земята. "Действията на регулатора доказват, че не е независима институция и че решенията се взимат под политически натиск", допълни той. "С новите цени развитието на този сектор ще бъде спряно напълно", каза още Газдов.

А цената на тока?
Ако цените на слънчевата енергия бъдат намалени, както предвижда регулаторът, това означава, че надбавката за зелена енергия и крайната цена на тока също трябва да поевтинят, тъй като НЕК и ЕРП ще имат по-малко разходи за изкупуването на тази електроенергия. Досега основното оправдание за поскъпването от юли с над 13%. беше именно скъпият ток от ВЕИ и огромните инсталирани мощности най-вече от фотоволтаици в последните месеци.

За разлика от вратичката, която ДКЕВР си издейства, за да намалява цените на зелената енергия, такава няма за електроенергията, плащана от потребителите. Това означава, че в крайна сметка от новото намаление на тарифите ще се възползва НЕК, която ще калкулира в сметките зелена надбавка за 11.10 лв. на мегаватчас, а реално ще има много по-малки разходи за изкупуването на тази енергия

Как дойде зеленият ледников период


Как дойде зеленият ледников период

Спекулантите не идват от нищото. Тях ги ражда държавата


Ледниковата епоха в сектора на зелената енергия е вече факт. В края на миналата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобри предложението на Електроенергийния системен оператор до 1 юли следващата година да не се подписват нови договори за намерение за изграждане на ВЕИ.

Както се има предвид, че замразяването полуофициално е в сила от началото на миналата година, в следващите 12 месеца шанс ще получат само много малко обекти, които са успели да сключат окончателни договори до средата на тази година.

Поводът за замразяването е очевиден - в рамките на последните няколко месеца фотоволтаичните проекти избуяха. Последната официална информация е за 264.60 MW, присъеденени към електропреносната мрежа към 29 май. Междувременно обаче са завършени, чакат или вече са присъединени около 350 MW. Така България запълва целта си за соларни инсталации до 2020 г., като тази за вятърна енергия е запълнена до 2013 г. До 2020 г. трябваше да бъдат изградени максимум 1800 MW вятърни и 600 MW фотоволтаични паркове, така че 16% от брутното енергопотребление (не само на електричество) да идват от възстановяеми източници (ВЕИ).


Бързото достигане на целите обаче не е повод за радост - то означава, че се е случило на много по-висока цена. В последните четири години себестойността на фотоволтаичните панели падна 4 пъти. В следващите осем тяхната цена със сигурност ще падне още.

Причината да се стигне дотук обаче не е толкова очевидна - въпреки обвиненията срещу "зелените спекуланти" истинският виновник е държавата. Защото в крайна сметка инвеститорите във ВЕИ играят по правилата, наложени (или не спазвани) от парламента, правителството и регулатора.

Малко факти

Големите преференции наистина са дадени през 2008 г. - тогава цената за един мегаватчас беше определена на 782/718 лв. (в зависимост от мощността), а периодът за гарантирано  изкупуване беше удвоен на 25 г. През следващата година цената вече достига 823/755 лв. за мегаватчас. В закона обаче се запазваше възможността за промяна на преференциалните тарифи.

През 2008 г. сключените от НЕК предварителни договори за присъединяване на соларни и вятърни ВЕИ стигнаха 1112 MW. През следващата година те скачат на 1700 MW. Реално изградени през 2009 г. обаче са едва 340 MW ВЕИ, от които огромната част вятърни централи.

След това публичните данни изчезват...

Предполага се, че бумът на предварителните договори се случил през 2010 г., когато шеф на НЕК беше Красимир Първанов. Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обвиняваше именно него за бума на договорите, които иначе държавната компания може лесно да отказва, оправдавайки се с липса на капацитет. Първанов беше освободен от директорския пост НЕК през април 2011 г., след скандал между него и Трайков за подписването на поредния анекс с "Атомстройекспорт" за продължаване на строителството на АЕЦ "Белене".

Факт е обаче, че няма никакво законово или друго нарушение в подписаните договори за присъединяване, защото в този период официалната политика на правителството беше да се стимулират инвестициите във ВЕИ, а по закон НЕК трябваше да осигурява присъединяване на по-големите проекти, а ЕРП на по-малките.

И така, докато НЕК обявяваше в края на 2010 г., че спира да сключва нови договори, а ДКЕВР започна да повишава изискванията за лицензирането на нови обекти, в началото на следващата година предварителните договори стигнаха до близо 6 хил. мегавата.

Тогава се задейства парламентът

И започна да готви ограничения. Водеща фигура беше сегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, тогава депутат от ГЕРБ.

Промените в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ) изискваха инвеститорите да внасят гаранции за проектите си, да дадат доказателства, че са купили земята за тях, както и да предоставят копие от виза за проектиране или валиден подробен устройствен план. Премахна се и възможността инвеститорите да заявяват по-голям проект, който да изграждат на етапи, но с тарифа, определена към началния момент на строежа. Фиксирането на преференциалната цена беше изтеглено на по-късен етап - Акт 15, но в същото време беше отменено правото на ДКЕВР да променя ежегодно тарифите с плюс-минус 5%.

Дългосрочните ограничения бяха въвеждането на годишни лимити за присъединяване (в сила от 1 юли тази година).

От своя страна ДКЕВР намали рязко цените за фотоволтаиците до 485 лв. за мегаватчас.

И... се случи бум 

Според Българската фотоволтаична асоциация бурният старт на изграждането на соларни проекти започва през септември 2011 г., само няколко месеца след като са приети поправките. Оказа се, че инвеститорите са платили гаранции за ВЕИ проекти с обща мощност близо 4.3 хил. MW.

Обясненията за това за няколко.

Вместо ред и регламент промените в ЗЕВИ сигнализираха замразяване на ВЕИ сектора след година. От тази седмица вече официално не се приемат нови заявки за проекти година напред, а предварителните договори, подписвани до април-май миналата година, изтичат сега. Тези, които останат, пък ще получат график от ЕСО и мрежовите оператори, който може да се окаже след години.

На практика от август зеленият сектор започва начисто.

Това обаче накара всеки, сдобил се с разрешение, да бърза - дали да строи, дали да продава на реален инвеститор.

Промените през 2011 г. направиха соларните инсталации доста по-изгодни от вятърните. Изискването за фиксиране на цената едва на Акт 15 (т.е. когато строежът е приключил) направи трудно приложимо намирането на финансиране за вятърните проекти, които отнемат поне една година - няма как банка да отпусне кредит, след като не знае дали след 12 месеца регулаторът няма да промени тарифите под прогнозите на инвеститора. За сметка на това соларните проекти, които при добра работа могат да се изградят за два месеца, се оказаха облагодетелствани - премахването на възможността за промяна на тарифите в движение от ДКЕВР направи техните приходи изключително стабилни и предвидими.

Според Българската ветроенергийна асоциация (БВА) причината за бума е комплексна, регулаторният натиск е само част.

Всичко това съвпадна с още три процеса. Срутването на ВЕИ пазар в Европа накара всеки предприемач, дали от Испания (която миналата година оряза преференциите за слънчеви проекти) или Холандия, да поиска да дойде в България. И тъй като вятърните проекти бяха блокирани, търсенето мина основно в слънчевия сектор.

Спукването на балона на имотния пазар в България пък остави много строители с капитали и желание да намерят нова реализация - това особено важи за Югоизточна България, където много притежатели на земя изведнъж станаха зелени инвеститори.

От своя страна свръхпредлагането на компоненти поради глобалния спад на търсенето и инвестиции в свръхкапацитет в Китай свали цените на слънчевите панели над два пъти за една година.

Буквално за няколко месеца икономиката на инвестициите в соларни проекти се промени от неизгодна до много изгодна и инвеститорите реализираха част от намеренията си.

Какво се издъни 

Двете най-съществени грешки бяха липсата на по-ниски цени за големите проекти, за което от БФА между другото предупреждаваха и липсата на отсяване, така че да се реализират по-изгодните проекти - това че зелената енергия е субсидирана, все пак не означава, че тя трябва да бъде подкрепяна на всяка цена.

Първото направи възможно изграждането на огромни проекти от по 50, 60 и дори 80 MW, които запълват квотите за зелена енергия на високи изкупни цени. Само няколко от тях доведоха да няколкократния скок при фотоволтаиците. ДКЕВР пък беше лишена от възможност да коригира цените успоредно със спада на разходите за изграждане, така че да охлажда интереса на инвеститорите.

Пълна непрозрачност 

Всичко това се случва при пълна непрозрачност. На практика няма как да се се проверят сметките за ДКЕВР за това колко точно струва зелената енергия (регулаторът дори предоставя данните в pdf формат, който по-трудно се подава на обработка). Прехвърлянето на отговорността за поддържането на регистъра на зелените сертификати към Агенцията за устойчиво енергийно развитие пък създаде абсурдна ситуация - той е още по-лош и малко информативен от този на ДКЕВР. Сякаш някой умишлено с опитва да размазва данните. Това създава основателни съмнения, че умишлено се създава ситуация, в която ВЕИ проектите да бъдат нарочени за "виновни" и на техен гръб да се покрият други разходи и неефективности в системата.

За количествата изкупувана енергия в общи линии се разчита на честната дума на НЕК и ЕРП-тата. Държавната компания никога не е предоставяла разбивка на количествата зелена енергия - по вид и цена, за която впоследствие бива компенсирана от потребителите. Тази година от Българската ветроенергийна асоциация са поискали с официално писмо по закона за достъп до обществената информация ДКЕВР да предостави тези данни. От регулатора са отвърнали с абсурдния аргумент, че данните засягали трети страни и те трябвало да поискат тяхното съгласие. Тоест как се харчи обществената субсидия се оказва търговска тайна.

Ясно е, че за миналата година НЕК наистина е натрупвала загуби от изкупуването на зелената енергия - това е видно от проста съпоставка на приходите от зелената надбавка и реално изкупените количества ВЕИ енергия. Но дали тя е 120 или 150 млн. лв. едва ли някой знае - отказът да се предостави информация говори, че може и НЕК да не знае. На тази фон текущото повишение на цените и зелената надбавка (виж допълнителния текст) може и да е оправдано, а може и да не е. От БФА подозират, че НЕК може би ще получи около 70 млн. лева в повече - което ще поправи финансовото състояние на държавната компания, но ще натовари потребителите с тежести, за които ВЕИ проектите не са отговорни. А по-скоро АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и банките, в които стоят сметките на енергийното дружество.

Причината за всичко това е, че така и не беше създаден

Пазарен модел 

за зелената енергия. А за това имаше много предложения.

Опозицията миналата година настояваше проектите да се конкурират и най-изгодните да печелят. "Икономически обосновани", както се изразява бившият министър на енергетиката и депутат от БСП Румен Овчаров. Тези предложения не придобиха конкретна форма, a бившият и настоящият министър на икономиката Трайчо Трайков и Делян Добрев повтаряха, че е твърде късно за кардинална смяна на модела.

Инвеститорите обаче предлагаха доста идеи. Себастиян Ньотликс от БВА коментрира миналата година за "Капитал", че сериозните инвеститори не искат прекалено високи цени, нито прекалено наплив - първото неизбежно ще накара правителството да ореже цените (както тогава се случи в Испания), а много заявления за строежи просто задръстват администрацията с преписки и тя блокира. "Бизнесът трябва да се охлади, но не и да се убие", каза тогава той.

От Българската фотоволтаична асоциация предлагаха няколко неща. Да се създадат повече тарифни нива, така че големите проекти да получат значително по-малки преференции. Друга възможност, предлагана от БФА, беше при достигането на определени индикативни цели (каквито поне на теория има) тарифите автоматично да се понижават, както е в Германия. 

Друго предложение беше да се въведе търгуване на правото за строеж на ВЕИ. Ако през 2012 например трябва да се построят 150 MW зелени централи, правото може да се разиграва и да печели този, които предложи най-изгодни условия за присъединяване и най-ниски цени за изкупуване. Такава е системата в Холандия. Това автоматично ще изкара извън пазара спекулантите и ще понижи рязко преференциалните цени. В същото време потребителите щяха да знаят, че не всеки бизнесмен може да яхне тяхното зелено левче, а то от своя страна докарва максимална полза.

Нищо от това не се случи и най-честото обяснение е, че не може да се въвеждат правила със задна дата (при наличието на вече огромно количество предварителни и окончателни договори). Освен това предлаганите различни модели са по-сложни и изискват повече административен капацитет, какъвто страната няма. А и за голяма част от инвеститорите беше по-важно да има система, в която те по някакъв начин сключват договори (въпреки официалното им замразяване), а не се конкурират.  

Сега надеждата е, че създаденият голям капацитет за изграждане на ВЕИ няма да се разпилее и българските предприемачи ще имат възможност да приложат опита си в съседните държави, които тепърва тръгват по този път. Искаме или не искаме, след състоялия се бум на зелени проекти България стана лидер в региона. Страната и фирмите от сектора имат всички предпоставки да се възползва от това си водещо положение. Най-глупавото би било сега да се поведе битка със зелената икономика и този потенциал да изчезне.

Как се повишаваха цените

1. Ценовият скок

Последното решение на ДКЕВР е за повишение на цените с 13%. За потребителите на ЧЕЗ това означава допълнителни около 2 ст. на кВтч, като цената ще достигне 17.6 ст. на кВтч. На практика, ако сте потребявали средно месечно по 300 кВтч (53 лв.), към сметкaтa ви ще се добавят още 6 лв. Годишно - 72 лв.

2. Кой кой e в повишението?

По изчисление на Института за енергиен мениджмънт 55% от този скок идва от НЕК - държавната компания получава 120 млн. лв., с които да покрие загубите от по-големите от предвидените плащания за зелена енергия за периода 2011-2012 г.; 140 млн. лв. от разходите по дългосрочните договори на дружеството с частните TEЦ "AES Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3" се извеждат в нова надбавка "невъзстановяеми разходи"; 70 млн. лв. пък се добавят заради по-високите цени на електричеството от електропроизводствения микс на НЕК.
31% от скока са предизвикани от новоприсъединяващите се зелени обекти (за 2012-2013 г.), основно фотоволтаици. По 7% процента добавят по-високите цени за електроенергията за ТЕЦ и другите централи извън микса на НЕК ( "Марица 3", Бобов дол и Варна)
Върху цялата тази сума домакинствата ще трябва да добавят и 40 млн. лв. за ДДС.

3. С колко субсидираме зеления ток?

Общата тежест на зелените проекти в настоящето увеличение е 51%, като се прибавят и неразплатените разходи на НЕК за миналия ценови период. Така надбавката за тях скочи на 0.01110 лв. от 0.00371 за всеки киловатчас, който потребявате. При консумация от 300 кВтч на месец всяко домакинство дава по 3.33 лева за чисто електричество. Общата сума за периода 2012-2013 г. възлиза на 346 млн. лева.

4. А колко струва слънчевият бум?

В последните три месеца са присъединени около 300 MW нови фотосоларни централи. Заради това ДКЕВР увеличи предвидената надбавката от 0.00896 лв. за кВтч на 0.01110, т.е. с още 23%. Нагледно, ако с вашите 300 киловатчаса потребление преди щяхте да субсидирате зеления ток с 2.69 лв., сега ще плащате 3.33. На макрониво това са допълнителни близо 90 млн. лв. Ако всички те се бяха присъединили към по-евтината тарифа след 1 юли, субсидията щеше да бъде двойно по-малкоТъй като в последния момент на доста проекти им е било отказано присъединяване, те ще се включат след 1 юли на по-ниска тарифа. Така че по-горните прогнози на ДКЕВР може да се окажат леко пресилени и потребителите ще трябва да плащат с няколко стотинки повече в сметките си, тъй като цените вече са фиксирани.

5. А каква е субсидията на парното?

Официално с 0.00383 лв. за кВтч. Т.е., ако се върнем на сметката ни от 300 кВтч, всяко домакинство, независимо дали има централна топлофикация или не, дава по 1.15 лв. на месец, с които се поддържат по-ниски сметки парно. Пълната цена, на която "Топлофикация - София" продава електроенергията си, е 316 лв. От тях обаче само 110 лв. се водят надбавка. Надбавките за зелена енергия обаче се смятат като горница над 70% от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година - близо 89.24 лв. за мВтч. Ако се приложи тази логика, горницата на софийското парно е цели 227 лв. за мВтч, което е доста над добавката за фотоволтаичните централи - 150 лв. за мВтч. Тогава кафявата надбавка би трябвало да бъде около 0.0960 лв. кВтч, т.е. почти колкото зелената. Което не учудващо, тъй като "Топлофикация - София" е произвела през 2011 г. 1 056 000 мВтч електроенергия, малко повече от всички слънчеви и вятърни централи за миналата година.

6. А пък мръсните централи?

Част от тецовете, които трябваше да бъдат затворени поради това, че не изпълняват екологичните норми, също са рекордьори. "Брикел" продава на цена от 120 лв. за мВтч, количество, което за 2011-2012 г. ще е близко до това на вятърните централи. ТЕЦ "Бобов дол" и "Марица 3" получиха допълнително 21 лв. и 18.19 лв. за мВтч, за да покрият плащанията по квотите си за изпускане на въглероден двуокис. Поради тази причина към вашите сметка се добавят по 18 ст. (част от онези 6 лв. от въпрос №1).

Държавата ударно започна сваляне цените на ток от ВЕИ


Държавата ударно започна сваляне цените на ток от ВЕИ

ДКЕВР смята, че законодателството може да се промени така, че да бъде намалена цената на електроенергията, изкупувана от фотоволтаичните електроцентрали, които са били вкарани в експлоатация до 1 юли тази година.
Това заяви председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев по време на обществено обсъждане, провело се в централата на ДКЕВР, във връзка с доклад, предлагащ корекция в цените на електроенергията от възобновяеми енергийни източници.
Припомняме, поскъпването на електроенергията от 1 юли беше аргументирано в основната си част с това, че трябва да се плаща висока цена за изкупуване на енергията, произведена от фотоволтаични централи.
До средата на тази година един мегават час, произведен от възобновяеми енергийни източници се изкупуваше на ценаоколо 30 пъти по-висока от тази, на която се изкупуваше електроенергията, произведена от АЕЦ Козлодуй, както и от други източници, работещи с конвенционални горива.
Според Ангел Семерджиев законово тези цени могат да бъдат регулирани чрез въвеждане на допълнителен данък на фотоволтаичните електроцентрали или с въвеждането надопълнителни такси.
Електроенергията, която произвеждат фотоволтаичните електроцентрали, пуснати в експлоатация до 31 юли, ще бъдеадминистративно и законово регулирана наново, въпреки сключените договори, в които са фиксирали по-високи цени.
ДКЕВР за първи път използва новите си правомощия за регулиране на цените за изкупуване на електроенергия повече от веднъж годишно, след като бе променен Законът за енергетиката.
Само един месец, след като Комисията драстично намали цената за изкупуване на електроенергията от ВЕИ с около 40%, тя в свой доклад предлага ново намаление на изкупната цена между 25% и 37%.
Тя се аргументира с това, че разходите, необходими за построяване на такива централи рязко са намалели, което от своя страна води до по-малък срок за откупуване на инвестицията.
Работната група, съставила доклада, се е позовала на доклад, изготвен от немска компания.
Представители на фотоволтаичния сектор остро възнегодуваха срещу използването на този доклад, защото той „е изготвен от фирма спецслужители, която до този момент не е изготвила и 3 инвестиционни проекта".
Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газов изрази почудата си как само за 3 седмици, след като цените на електроенергията от фотоволтаици беше намалена с 40%, цените на компонентите са паднали толкова драстично, че да бъде извършено и предстоящото намаление.
Според Газов развитието на фотоволтаични електроцентрали оттук нататък ще бъде блокирано заради ниската изкупна цена на електроенергията, произвеждана от тях. Това ще доведе до ситуация, която страната няма да може да изпълни поетите ангажименти за производство на електроенергия от възобновяеми електрически източници.
От своя страна председателят на ДКЕВР заяви, че в моментаБългария изпреварва плана за въвеждане на ВЕИ в енергийната система на страната и че няма опасност от санкции от страна на ЕС.

Започваме да ограничаваме зелената енергия

Започваме да ограничаваме зелената енергия

ДКЕВР смята, че законодателството може да се промени така, че да бъде намалена цената на електроенергията, изкупувана от фотоволтаичните електроцентрали, които са били вкарани в експлоатация до 1 юли тази година.
Това заяви председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев по време на обществено обсъждане, провело се в централата на ДКЕВР, във връзка с доклад, предлагащ корекция в цените на електроенергията от възобновяеми енергийни източници.
Припомняме, поскъпването на електроенергията от 1 юли беше аргументирано в основната си част с това, че трябва да се плаща висока цена за изкупуване на енергията, произведена от фотоволтаични централи.
До средата на тази година един мегават час, произведен от възобновяеми енергийни източници се изкупуваше на ценаоколо 30 пъти по-висока от тази, на която се изкупуваше електроенергията, произведена от АЕЦ Козлодуй, както и от други източници, работещи с конвенционални горива.
Според Ангел Семерджиев законово тези цени могат да бъдат регулирани чрез въвеждане на допълнителен данък на фотоволтаичните електроцентрали или с въвеждането надопълнителни такси.
Електроенергията, която произвеждат фотоволтаичните електроцентрали, пуснати в експлоатация до 31 юли, ще бъдеадминистративно и законово регулирана наново, въпреки сключените договори, в които са фиксирали по-високи цени.
ДКЕВР за първи път използва новите си правомощия за регулиране на цените за изкупуване на електроенергия повече от веднъж годишно, след като бе променен Законът за енергетиката.
Само един месец, след като Комисията драстично намали цената за изкупуване на електроенергията от ВЕИ с около 40%, тя в свой доклад предлага ново намаление на изкупната цена между 25% и 37%.
Тя се аргументира с това, че разходите, необходими за построяване на такива централи рязко са намалели, което от своя страна води до по-малък срок за откупуване на инвестицията.
Работната група, съставила доклада, се е позовала на доклад, изготвен от немска компания.
Представители на фотоволтаичния сектор остро възнегодуваха срещу използването на този доклад, защото той „е изготвен от фирма спецслужители, която до този момент не е изготвила и 3 инвестиционни проекта".
Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газов изрази почудата си как само за 3 седмици, след като цените на електроенергията от фотоволтаици беше намалена с 40%, цените на компонентите са паднали толкова драстично, че да бъде извършено и предстоящото намаление.
Според Газов развитието на фотоволтаични електроцентрали оттук нататък ще бъде блокирано заради ниската изкупна цена на електроенергията, произвеждана от тях. Това ще доведе до ситуация, която страната няма да може да изпълни поетите ангажименти за производство на електроенергия от възобновяеми електрически източници.
От своя страна председателят на ДКЕВР заяви, че в моментаБългария изпреварва плана за въвеждане на ВЕИ в енергийната система на страната и че няма опасност от санкции от страна на ЕС.

Категории

16.01.2013 (1) 1GW (1) 1GW соларна енергия (1) Автомобилни литиево-йонни батерии (1) автомобилно покритие (1) АЕЦ Козлодуй (1) Айсберг (1) Акумулатори (1) батерии (3) Батерия (1) безплатна енергия (3) Белене (1) Берлин (1) Берлински супердом (1) Био (1) Биомаса (3) Бойко Борисов (1) България (1) Бългaрска турбина (1) ВЕИ (10) велосипеди от бамбук (1) Ветрогенератори (2) ВЕЦ (1) ВЕЦ Козлодуй (1) Водорасли (1) водородни автобуси (1) Въглеродни емисии (1) Въздушни батерии (1) Възобновяеми енергийни източници (1) Вятърна енергия (1) вятърната енергия (3) Вятърни паркове (1) Вятърни турбини (1) Глобално затопляне (3) горивни клетки (1) Гренландия (1) Делян Добрев (1) детски електромобил (1) ДКЕВР (5) дървесина (1) ЕВН България (1) екология (1) Еколози (1) електрически автобуси (1) Електрически автомобили (3) електрически коли (3) електричество (1) електроавтобуси (1) електрогенератор (1) електродвигатели (1) електроенергия (2) Електромобил (11) Електромобили (10) електромотор (1) електроразпределителна мрежа (1) Емил Димитров (1) енергийна ефективност (6) енергийна криза (1) енергийната ефективност (1) енергия (3) ЕРП (1) естествени материали (1) Етрополе (1) Закон за горите (1) Замърсен въздух (1) замърсяване (1) зарядни за електромобили (1) зарядни колонки (1) Зелена енергия (11) зелените (1) Изменение на климата (1) Източници на енергия (1) инвалидни колички (1) Инвеститори (1) инвестиции в зелена енергия (2) Климат (1) Комунални системи (2) Корабни горива (1) Къща (1) лаптопи (1) Литиево (1) Литиево йонни (1) мотор (1) мрежа (1) Насърчаване на възобновяемата енергия (1) НЕК (3) Нискоенергийни сгради (1) Отпадъци (1) Покупка на електромобил (1) Приливна енергия (1) причина (1) програми (1) проекти (1) растеж (1) Рециклиране (1) Слънце и почва (1) Слънчева енергия (10) Слънчеви клетки (3) слънчеви панели (1) собственик (1) соларна енергетика (5) соларна енергия (3) соларни зарядни (1) Соларни клетки (3) Соларни панели (13) Соларни паркове (1) Соларни системи (11) соларни стимули (2) Стимули (1) съхранение на енергия (1) Термопомпени системи (2) ток (1) транспорт (1) Флуоресцентни крушки (1) Фонд (1) фотоволтаици (7) фотоволтаични клетки (1) Фотоволтаични листа (1) фотоволтаични модули (2) фотоволтаични панели (1) Фулчарджър България (1) Хибриди (3) Хидро-енергийни (1) цена (1) Цени (5) Чип (1) Ardenham Energy (1) Bio (1) General Motors (1) Google (1) HSBC (1) Kenguru (1) McCamley (1) NanoTritium (1) PV инвертори (1) PV инсталации (1) PV панел (1) QBEAK (1) Solarwatt (1) SolarWorld (1)