Тихоокеанските острови скоро ще са необитаеми, алармират лидерите им

Тихоокеанските острови скоро ще са необитаеми, алармират лидерите им

Жителите на островите в Тихия океан алармират за пореден път, че кораловите им острови (т.нар. атоли) са на път да станат необитаеми заради покачващите се води, както и заради все по-сериозните наводнения, суши и бури в региона. В тази връзка държавниците им  призоват тази седмица световните лидери да предприемат спешни действия срещу климатичните промени, съобщава британският вестник "Гардиън".

"Островите в Тихия океан се борят за своето оцеляване. Промените в климата тук са реалност," заявява президентът на Маршаловите острови Кристофър Лоеак, който ще е домакин на годишната среща на върха на тихоокеанските острови. На нея ще присъстват представители на страните и съюзите с най-големи емисии парникови газове – в това число САЩ, Китай и Европейски Съюз.

Маршаловите острови - групата от 29 коралови острови и атоли, само два метра над морското равнище, разположени между Австралия и Хавай, са особено уязвими към промените в климата. По-рано тази година президентът обяви извънредното положение след период на сериозна суша, последвана почти едновременно с поредица от мощни наводнения. Тогава безпрецедентен прилив почти унищожи столицата Маджуро, като разруши морските й диги и наводни летището. Сушата остави 6000 души да преживяват с по-малко от литър вода на ден.

По много други малки острови в Тихия океан, т.нар. микродържави, в това число и Соломоновите острови и Тувалу, се наблюдава бърза ерозия и по-високи приливи, често има силни бури и заливане на кладенци с морска вода. По-рано тази година президентът на Кирибати Аноте Тонг прогнозира, че страната му ще стане необитаема в рамките на 30 до 60 години заради замърсяването на запасите от прясна вода. Много от външните острови на страната вече са залети от морето и хората се изселват към столицата Южна Тарава. Държавата планира да закупи 2 хил. хектара земя във Фиджи, за да отглежда храна и евентуално да ги използва за свой нов дом.

"Когато хората идват тук, ги поздравяваме с добре дошли при климатичните промени. Няма да спрем да казваме на хората, че това е реален проблем за човечеството. Ние ще бъдем първите засегнати, но проблемът ще дойде и при другите и те трябва да го осъзнаят", обяснява Лоеак, чийто роден остров за последните няколко години е почти залят.

Лидерите на Маршаловите острови, както и на други държави от Тихоокеанския басейн, в момента се надяват, че тяхната "физическа уязвимост на предна линия срещу промените в климата" ще активизира световните лидери в преговорите за климата на ООН. Те очакват от всички страни - участници на Тихоокенаската срещата на върха, включително и САЩ, Китай и ЕС, да подпишат декларацията "Маджурос" с акцент намаляване на вредните емисии преди очакваната резолюция от преговорите през юни 2015 г. Декларацията ще бъде представена на ООН на преговорите в Полша през декември.

Островите, които произвеждат по-малко от 0,1% от емисиите в света, правят заявка да бъдат водещи примери за устойчивост. Повечето от тях са започнали да заместват скъпото дизелово гориво, което традиционно внасят за производство на електричество, с възобновяема енергия - включително биодизел, получен от кокосови палми.

Общностите на външните острови от Маршаловите острови са преминали на слънчева енергия, а Токелау е първата територия в света в състояние да покрие всички свои потребности от електричество със слънчева енергия. Островите Кук и Тувалу се стремят до 2020-та да получават цялата си електроенергия само от възобновяеми източници. Други планират да станат напълно енергийно независими в рамките на 15 години.

Много от островите очакват да получат финансова и дипломатическа подкрепа от Нова Зеландия – най-близката до тях по-голяма земя.

Миналата седмица европейският комисар за климата Кони Хедегор заяви готовност за подкрепа на страните от тихоокеанските острови по време на срещата на върха . "Тихоокенаските острови могат да разчитат на Европа за сътрудничество. От своя страна ние разчитаме на тях, за да ни помогнат за въвличането на всички други големи икономики към бъдещите действия по отношение на климата", каза тя. "Екстремните метеорологични явления в Тихия океан не са неща от по-далечно бъдеще. Те са се превърнали в "новото нормално". Горещите вълни, наводненията, сушите и повишаващите се нива на океаните са новата реалност на нашия свят. И това не бива да бъде изненада. Учените предупреждават от години, че със затоплянето на планетата ще трябва да се справяме с по-сурово, по-променливо и по-непредсказуемо време."

"Колкото повече изчакваме, толкова повече се приближаваме към точката, от която няма връщане", предупреждава и външният министър на Маршаловите острови Филип Мюлер .

Статия Dnevnik.bg

Хобитски къщи и геотермално отопление в едно от най-старите екоселища в Дания

Хобитски къщи и геотермално отопление в едно от най-старите екоселища в Дания

Напоследък терминът “еко селище” се използва за какво ли не. Всъщност определението е доста широкообхватно, така че не може да се сърдим. Едно от най-старите екоселища в Дания, Йокозамфундет Дисекилде в град Торуп, дава пример за това какво е еко-селище.

Разположен на около час и половина път с влак от Копенхаген — със собствена жп спирка за лесен достъп без коли – Дисекилде е село със 74 устойчиви висококласни къщи и жилищни сгради, които варират от сламени колиби в хобитски стил до апартаменти с най-модерен дизайн. Селото има седем вятърни турбини. Мощна система за рециклиране обаботва отпадъците. Отглеждат се пилета и други животни, има градини и десетки акри зелени площи. За отопление използват геотермална система.

В селото живеят 118 души, 60 от които са деца.

Когато възникнала идеята за еко-селището, отначало имало предложение да го построят в близост до някой град. Местните граждани обаче останали с впечатление, че край тях ще се строи комуна за луди, които едва ли не ще игаят голи около дърветата по цял ден. Затова жителите възроптали срещу идеята за еко-селището. Така се стигнало до решението селото да се построи върху една стара картофена нива.

Днес Дисекилде е разделен на шест жилищни групи, всяка от които със собствен бюджет.

Всички зелени площи за общи – можете да си купите къща или апартамент – но жилищните групи са отговорни за поддържането на тревни площи и градините. Всяка жилищна група си има свои собствени социални събирания и събития през цялата година.

Дисекилде се стреми да бъде въглеродно-неутрално село, а архитектурните иновации правят това по-лесно за новите къщи.

Някои от най-старите къщи, предимно в жилищната група Дисагер, която включва една от най-големите къщи от сламени бали в Дания, са съсем експериментални и построени предимно с рециклирани и биоразградими материали. За съжаление това обикновено означава по-голяма загуба на топлина.

Други строителни материали се добиват от местни източници – дървесина от местни видове, която е много устойчива на метеорологични въздействия, непечени тухли, произведени на място, лен, хартиена изолация, мидени черупки и рециклирани тухли и керемиди.

Учредителите с течение на времето са променили разбиранията си и са се отказали от първоначалната идея всички жители на селото да са вегетарианци. Сега се приемат и лица, които са строго вегетариански настроени, но се интегрират на базата на “социално взаимодействие, толерантност, уважение, устойчивост и екология”.

Всъщност, всеки може да живее в Дисекилде – отдаването под наем или закупуването на жилище не е ограничено. Въпреки това само един парцел е налице за нови постройки.

От 2007 г. е въведено геотермално отопление за общността. Резултатът е толкова успешен, че повечето от къщите сега са на една и съща система, която осигурява топлината и загряването на водата.

Някои от сградите залагат и на пасивно отопление чрез големи стъклени структури, подобни на парници, изградени по южните фасади.

Айсберг колкото Свищов се откъсна от Гренландия

Айсберг колкото Свищов се откъсна от Гренландия

 

Леден къс, по-голям от площта на град Свищов, се е откъснал от бреговете на Гренландия и е поел из Атлантика.

Айсбергът е с размери 120 кв. км, което е с 10 кв. км повече от територията на град Свищов.

Все още няма категорично становище около причините за откъсването.

Учените предполагат, че разривът може да е причинен от глобалното затопляне.

Специалистите предупреждават, че за 30 години температурата в Гренландия се е покачила с 4 градуса.

Това не е първият път, в който леден къс с големи размери се отделя от островната държава.

През 2010 г. айсберг с площ 260 кв. км се понесе свободно из Атлантика.

Миналата година части от него бяха открити близо до Нюфаундленд в Канада.