Напоследък терминът “еко селище” се използва за какво ли не. Всъщност определението е доста широкообхватно, така че не може да се сърдим. Едно от най-старите екоселища в Дания, Йокозамфундет Дисекилде в град Торуп, дава пример за това какво е еко-селище.
Разположен на около час и половина път с влак от Копенхаген — със собствена жп спирка за лесен достъп без коли – Дисекилде е село със 74 устойчиви висококласни къщи и жилищни сгради, които варират от сламени колиби в хобитски стил до апартаменти с най-модерен дизайн. Селото има седем вятърни турбини. Мощна система за рециклиране обаботва отпадъците. Отглеждат се пилета и други животни, има градини и десетки акри зелени площи. За отопление използват геотермална система.
В селото живеят 118 души, 60 от които са деца.
Когато възникнала идеята за еко-селището, отначало имало предложение да го построят в близост до някой град. Местните граждани обаче останали с впечатление, че край тях ще се строи комуна за луди, които едва ли не ще игаят голи около дърветата по цял ден. Затова жителите възроптали срещу идеята за еко-селището. Така се стигнало до решението селото да се построи върху една стара картофена нива.
Днес Дисекилде е разделен на шест жилищни групи, всяка от които със собствен бюджет.
Всички зелени площи за общи – можете да си купите къща или апартамент – но жилищните групи са отговорни за поддържането на тревни площи и градините. Всяка жилищна група си има свои собствени социални събирания и събития през цялата година.
Дисекилде се стреми да бъде въглеродно-неутрално село, а архитектурните иновации правят това по-лесно за новите къщи.
Някои от най-старите къщи, предимно в жилищната група Дисагер, която включва една от най-големите къщи от сламени бали в Дания, са съсем експериментални и построени предимно с рециклирани и биоразградими материали. За съжаление това обикновено означава по-голяма загуба на топлина.
Други строителни материали се добиват от местни източници – дървесина от местни видове, която е много устойчива на метеорологични въздействия, непечени тухли, произведени на място, лен, хартиена изолация, мидени черупки и рециклирани тухли и керемиди.
Учредителите с течение на времето са променили разбиранията си и са се отказали от първоначалната идея всички жители на селото да са вегетарианци. Сега се приемат и лица, които са строго вегетариански настроени, но се интегрират на базата на “социално взаимодействие, толерантност, уважение, устойчивост и екология”.
Всъщност, всеки може да живее в Дисекилде – отдаването под наем или закупуването на жилище не е ограничено. Въпреки това само един парцел е налице за нови постройки.
От 2007 г. е въведено геотермално отопление за общността. Резултатът е толкова успешен, че повечето от къщите сега са на една и съща система, която осигурява топлината и загряването на водата.
Някои от сградите залагат и на пасивно отопление чрез големи стъклени структури, подобни на парници, изградени по южните фасади.
