Нискоенергийните сгради в ЕС — двигател за растеж в строителния сектор

Нискоенергийните сгради в ЕС — двигател за растеж в строителния сектор

Сградите с ниско потребление на енергия имат голям потенциал за намаляване на емисиите на CO2 и на енергийните разходи, но тяхната пазарна реализация все още е ограничена, въпреки икономическите и екологичните предимства, които те предлагат. Повече от 10% от работните места в ЕС са в строителството. Затова Европейската комисия предложи стратегия за утвърждаване на строителния сектор като движеща сила за създаването на работни места и за устойчив растеж в икономиката като цяло.

Сред основните моменти в стратегията е създаването на благоприятен инвестиционен климат, по-специално при дейностите по санирането и поддръжката на сгради. Това включва например стимули за усвояването на пакета от заеми на стойност до 120 млрд. евро, които се предоставят от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като част от приетия през юни Пакт за растеж и работни места. Наред с това стратегията включва насърчаване на иновациите и подобряване на квалификацията на работниците чрез благоприятни условия за тяхната мобилност. Също така се предвижда по-ефективно използване на ресурсите чрез насърчаване на взаимното признаване на устойчивите строителни системи в ЕС. Посочва се и нуждата строителните дружества да разполагат с универсалните проектантски стандарти, за да се улесни работата им в други държави членки. Сред целите, заложени в стратегията, е и подобряване на позициите на европейските строителни дружества на световния пазар с оглед постигането на по-добри резултати и въвеждането на устойчиви стандарти в държавите извън Европейския съюз.

Антонио Таяни, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството, заяви: „При сегашната тежка икономическа и социална криза сградите с ниско потребление на енергия представляват сигурни и перспективни инвестиции както за обществото, така и за частните инвеститори. Ситуацията, в която се намираме, следва да се разглежда от строителния сектор като възможност за иновации и за привличане на нови таланти. Модерните технологии имат значителен потенциал не само при строителството на нови жилища, но и при санирането на милиони съществуващи сгради, за да се подобри значително тяхната енергийна ефективност в унисон с целите, заложени в стратегията „Европа 2020“. Нека не пропускаме тази възможност. Строителният сектор може да се превърне в двигател за устойчив растеж.“

Защо е нужна стратегия в строителството?

• между януари 2008 г. и април 2012 г. финансовата и икономическа криза доведе до 17% спад в строителството на сгради и съоръжения в 27-те държави — членки не ЕС;
• крахът на пазара на недвижимите имоти допринесе за застоя в отрасъла и нарастването на безработицата;
• свиването на кредитните пазари и забавените плащания оказаха допълнителен натиск върху платежоспособността на строителните предприятия;
• отрасълът изпитва непрекъснат недостиг на квалифицирана работна ръка;
• въвеждането на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, както е предвидено в преработената Директива относно енергийните характеристики на сградите, ще бъде голямо предизвикателство пред строителния сектор;
• бавен е напредъкът в усилията за подобряване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници, по-специално при санирането на съществуващи сгради;
• ситуацията на международните пазари е от решаващо значение за предприятията в строителството в ЕС; трудности създават и условията за конкуренция в други държави, в които социалните и екологичните изисквания не са толкова строги. Предприятията, които не са от ЕС, могат да се възползват и от държавни помощи, каквито практики има например Китай, което ограничава достъпа на предприятията от ЕС до тези пазари.

Предстои

Ще бъде организиран форум на високо равнище с представители на държавите членки и на строителния сектор, който ще следи изпълнението на стратегията и ще отправя препоръки във връзка с необходими корекции или нови инициативи. Успоредно с това в тематични и други видове групи ще се обсъждат различни подходи за осъществяване на конкретни инициативи, ще се оценява възможният ефект от действия по конкретни инициативи на национално и отраслово ниво и ще се търсят възможности за взаимодействие.